В тази вечер безлунна
Всичко случи се толкова лесно!
Вън валеше поройният дъжд.
Сред потопа внезапно те срещнах
без чадър. А нали пък съм мъж,
кавалер се показах веднага
и чадъра ти връчих от раз...
И до теб край олуците бягах,
и пропадах във локви: Туп!...Пляс!...
Но небесната влага приемах
с благодарност. Ми тя – благодат!...
Беше ясно, че чака ме хрема,
но готов бях за този обрат!
И от моите крачоли, вярно,
се оттичаше с литри вода.
Отстрани съм приличал навярно
на двукрака хвърчаща тръба!
А когато с усмивка сияйна,
ти пред входа ми каза "Мерси!"
бях щастлив, че си имаме тайна:
аз нали от дъжда те спасих!...
Пък, не щеш ли, тогава аз кихнах.
"Хей, наздраве!...И буквата "Жи"!...
Жулиета съм!..." Ти се усмихна:
"Е, Ромео, ти сам продължи!..."
И по бузата ти ме целуна,
аз те гледах почти оглупял...
С часове в тази вечер безлунна,
влюбен шляпах из рядката кал...
© Роберт All rights reserved.
