Всичко случи се толкова лесно!
Вън валеше поройният дъжд.
Сред потопа внезапно те срещнах
без чадър. А нали пък съм мъж,
кавалер се показах веднага
и чадъра ти връчих от раз...
И до теб край олуците бягах,
и пропадах във локви: Туп!...Пляс!...
Но небесната влага приемах
с благодарност. Ми тя – благодат!...
Беше ясно, че чака ме хрема,
но готов бях за този обрат! ...