В тишина на приглушен фиорд...
Искам просто да знам, че те има,
като сянка любима до мен.
Този свят е ненавистна зима
и за нея съм мъртвороден.
Този свят е затвор от омраза
и от ярка до смърт светлина.
Всяка мисъл е страшна зараза
и приижда сребриста вълна.
Осмотира от друго пространство
в тишина на приглушен фиорд.
С гребен бял от мъчително странстване,
засвистява с последен акорд.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
