Искам просто да знам, че те има,
като сянка любима до мен.
Този свят е ненавистна зима
и за нея съм мъртвороден.
Този свят е затвор от омраза
и от ярка до смърт светлина.
Всяка мисъл е страшна зараза
и приижда сребриста вълна.
Осмотира от друго пространство
в тишина на приглушен фиорд.
С гребен бял от мъчително странстване,
засвистява с последен акорд.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
