22 sept 2006, 10:17

В това навлажнено утро

  Poesía
1.1K 0 1

В това навлажнено утро

Само една закъсняла причина

Ще бъде достатъчна

Силно

Се блъскам в гърдите

Като в стар филм те имам

Но в мен няма насилие

 

Като пробойна

Казваш:

„Точно това се е случило”

Усещаш ли вятъра докато падаш?

Усещаш ли топлината на слънцето?

Оставяш ли се

На гравитацията

 

Няма ме вече

Бездихание

Животните в мен

Са капани

Няма ме вече

За да ме хванете

 

05.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...