22.09.2006 г., 10:17

В това навлажнено утро

1.1K 0 1

В това навлажнено утро

Само една закъсняла причина

Ще бъде достатъчна

Силно

Се блъскам в гърдите

Като в стар филм те имам

Но в мен няма насилие

 

Като пробойна

Казваш:

„Точно това се е случило”

Усещаш ли вятъра докато падаш?

Усещаш ли топлината на слънцето?

Оставяш ли се

На гравитацията

 

Няма ме вече

Бездихание

Животните в мен

Са капани

Няма ме вече

За да ме хванете

 

05.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...