В това навлажнено утро
Само една закъсняла причина
Ще бъде достатъчна
Силно
Се блъскам в гърдите
Като в стар филм те имам
Но в мен няма насилие
Като пробойна
Казваш:
„Точно това се е случило”
Усещаш ли вятъра докато падаш?
Усещаш ли топлината на слънцето?
Оставяш ли се
На гравитацията
Няма ме вече
Бездихание
Животните в мен
Са капани
Няма ме вече
За да ме хванете
05.05.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
