Sep 22, 2006, 10:17 AM

В това навлажнено утро

  Poetry
1.1K 0 1

В това навлажнено утро

Само една закъсняла причина

Ще бъде достатъчна

Силно

Се блъскам в гърдите

Като в стар филм те имам

Но в мен няма насилие

 

Като пробойна

Казваш:

„Точно това се е случило”

Усещаш ли вятъра докато падаш?

Усещаш ли топлината на слънцето?

Оставяш ли се

На гравитацията

 

Няма ме вече

Бездихание

Животните в мен

Са капани

Няма ме вече

За да ме хванете

 

05.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...