Sep 22, 2006, 10:17 AM

В това навлажнено утро

  Poetry
1.1K 0 1

В това навлажнено утро

Само една закъсняла причина

Ще бъде достатъчна

Силно

Се блъскам в гърдите

Като в стар филм те имам

Но в мен няма насилие

 

Като пробойна

Казваш:

„Точно това се е случило”

Усещаш ли вятъра докато падаш?

Усещаш ли топлината на слънцето?

Оставяш ли се

На гравитацията

 

Няма ме вече

Бездихание

Животните в мен

Са капани

Няма ме вече

За да ме хванете

 

05.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...