23 oct 2008, 4:59

В този живот

  Poesía » Otra
726 0 7
В този живот
 
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.

- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва,
недей да се чудиш, че ти викат кютука.

-Недейте Ви моля, така да попържате.
Едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.

А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще  имаме всичко предвид,
но утре  - ясно! -Няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.

Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме в храма - Вяра, Надежда, Соф ùя,
свеждам ч éло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!

И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре,
и се рея над Витоша, над родната стряха.

София.... в София е сърцето ми синьо,
София! Вият сирените... усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.

20.11.2007 13:07h MEZ, Потсдам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Радо! Радвам ти се че намина!
    А сега е време за нещо по-свежо! Внимаааааание, ола!
    Започва растежа!
  • + Михаил Белчев, Доре.
    Тук имаме по-тежък случай. Почти на легло или по-скоро на койка!
    А къде ... ами на 4 км по-посока към Пловдив, след вековната наша
    традиция да се срещаме на Орлов Мост!
  • "И цъфтят в суматохата кестени,
    прецъфтяват и пак цъфтят..."

  • Звезди – колкото искаш,
    Милион милиард...
    Ще ти пея (хм) нещо малко съм бард.
    Ех чувствам вече аромат на кафе!
    И съм като млад, като млад...
    Кадифе, Кадифе!

    Само да се върна на една ръка разстояние...
  • Има такова нещо Петинка67...
    Няма два еднакви погледа. Та си права.
    Този ми е друг поглед. От много отдавнааааа.
    Почти от преди една година. От първите 20+2.
    Да знаеш сега какви погледи хвърлям...а що ще е един Бог знае.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...