23 окт. 2008 г., 04:59

В този живот

727 0 7
В този живот
 
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.

- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва,
недей да се чудиш, че ти викат кютука.

-Недейте Ви моля, така да попържате.
Едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.

А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще  имаме всичко предвид,
но утре  - ясно! -Няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.

Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме в храма - Вяра, Надежда, Соф ùя,
свеждам ч éло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!

И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре,
и се рея над Витоша, над родната стряха.

София.... в София е сърцето ми синьо,
София! Вият сирените... усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.

20.11.2007 13:07h MEZ, Потсдам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Радо! Радвам ти се че намина!
    А сега е време за нещо по-свежо! Внимаааааание, ола!
    Започва растежа!
  • + Михаил Белчев, Доре.
    Тук имаме по-тежък случай. Почти на легло или по-скоро на койка!
    А къде ... ами на 4 км по-посока към Пловдив, след вековната наша
    традиция да се срещаме на Орлов Мост!
  • "И цъфтят в суматохата кестени,
    прецъфтяват и пак цъфтят..."

  • Звезди – колкото искаш,
    Милион милиард...
    Ще ти пея (хм) нещо малко съм бард.
    Ех чувствам вече аромат на кафе!
    И съм като млад, като млад...
    Кадифе, Кадифе!

    Само да се върна на една ръка разстояние...
  • Има такова нещо Петинка67...
    Няма два еднакви погледа. Та си права.
    Този ми е друг поглед. От много отдавнааааа.
    Почти от преди една година. От първите 20+2.
    Да знаеш сега какви погледи хвърлям...а що ще е един Бог знае.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...