23.10.2008 г., 4:59

В този живот

725 0 7
В този живот
 
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.

- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва,
недей да се чудиш, че ти викат кютука.

-Недейте Ви моля, така да попържате.
Едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.

А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще  имаме всичко предвид,
но утре  - ясно! -Няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.

Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме в храма - Вяра, Надежда, Соф ùя,
свеждам ч éло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!

И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре,
и се рея над Витоша, над родната стряха.

София.... в София е сърцето ми синьо,
София! Вият сирените... усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.

20.11.2007 13:07h MEZ, Потсдам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Радо! Радвам ти се че намина!
    А сега е време за нещо по-свежо! Внимаааааание, ола!
    Започва растежа!
  • + Михаил Белчев, Доре.
    Тук имаме по-тежък случай. Почти на легло или по-скоро на койка!
    А къде ... ами на 4 км по-посока към Пловдив, след вековната наша
    традиция да се срещаме на Орлов Мост!
  • "И цъфтят в суматохата кестени,
    прецъфтяват и пак цъфтят..."

  • Звезди – колкото искаш,
    Милион милиард...
    Ще ти пея (хм) нещо малко съм бард.
    Ех чувствам вече аромат на кафе!
    И съм като млад, като млад...
    Кадифе, Кадифе!

    Само да се върна на една ръка разстояние...
  • Има такова нещо Петинка67...
    Няма два еднакви погледа. Та си права.
    Този ми е друг поглед. От много отдавнааааа.
    Почти от преди една година. От първите 20+2.
    Да знаеш сега какви погледи хвърлям...а що ще е един Бог знае.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...