23.10.2008 г., 4:59 ч.
В този живот
549
0
7
В този живот
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.
- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва,
недей да се чудиш, че ти викат кютука.
-Недейте Ви моля, така да попържате.
Едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.
А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще имаме всичко предвид,
но утре - ясно! -Няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.
Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме в храма - Вяра, Надежда, Соф ùя,
свеждам ч éло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!
И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре,
и се рея над Витоша, над родната стряха.
София.... в София е сърцето ми синьо,
София! Вият сирените... усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.
20.11.2007 13:07h MEZ, Потсдам
Във този живот, след дълга апатия,
гледам как падат... лисата по Руски.
Двамата бронзови, Букурещките братя,
си пият кафето, и ме гледат намусено.
- Бая се замотка, а ти дадохме хляба,
в ръцете ти сложихме, и теслата и чука,
но ти не отлепваш, така чедо не трябва,
недей да се чудиш, че ти викат кютука.
-Недейте Ви моля, така да попържате.
Едвам сега смогнах, вярвайте истина е.
Нали към звездите очите изстъргах си,
да търся онази, бяла птица наистина.
А Царя потропва на коня отгоре,
-Добре, ще имаме всичко предвид,
но утре - ясно! -Няма да споря,
и тогава едва ще бъдеме квит.
Потръпвам и отминавам край Невски,
ето ме в храма - Вяра, Надежда, Соф ùя,
свеждам ч éло, пред оня кичур на Левски,
останал там, от когато вълците виеха!
И възсядам онзи лъв, който пришпорен,
изрева: Майко! За теб те умряха!
И разпервам криле и политам нагоре,
и се рея над Витоша, над родната стряха.
София.... в София е сърцето ми синьо,
София! Вият сирените... усилва се воя!
Посрещни София, своя стар Блуден Син!
А не оня кютук, дето бълнува героя.
20.11.2007 13:07h MEZ, Потсдам
© Ми Ки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
+ Михаил Белчев, Доре.
Тук имаме по-тежък случай. Почти на легло
или по-скоро на койка!
А къде ... ами на 4 км по-посока към Пловдив, след вековната наша
традиция да се срещаме на Орлов Мост! -
"И цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят..."
-
Звезди – колкото искаш,
Милион милиард...
Ще ти пея (хм) нещо малко съм бард.
Ех чувствам вече аромат на кафе!
И съм като млад, като млад...
Кадифе, Кадифе!
Само да се върна на една ръка разстояние...
-
Има такова нещо Петинка67...
Няма два еднакви погледа. Та си права.
Този ми е друг поглед. От много отдавнааааа.
Почти от преди една година. От първите 20+2.
Да знаеш сега какви погледи хвърлям...а що ще е един Бог знае. -
Интересно четиво, представящо с друг поглед твоята София!
Сега те разбрах!
-
Стрелец си, а не си никакво Кадифе!
Кадифе, Кадифеее
Минах за малко,
ТИ си била.
Кадифени очи.
Кадифена пола.
Кадифени коси,
Кадифени ръце.
Ти си Кадифе!
Със горещо сърце.
Ти защо се обърна,
Аз тихо без глас,
Казах, Ти ли се върна?
Ти каза, Аз.
Е влизай тогава,
На чашка кафе,
Ти си Незабрава.
А не си Кадифе.
Сядай, отдавна,
чакам те аз.
Ти мен ме грабна,
Аз съм в захлас.
Няма изход за нас,
Но няма и вход...
Като Ауто-да-фе ...
Кадифе, Кадифе....
Еееех тоя живот!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А сега е време за нещо по-свежо! Внимаааааание, ола!
Започва растежа!