Нямам нужда от герои.
Не, че има кандидати.
Но пак не са ми нужни!
Инстинктът ми на
попаднала в беда девойка
също се изчерпа –
пропилян в чакане.
Белия кон го тръшна чумата...
предполагам поне.
А рицарят ми...
запиля се по пътя...
Или реши да погребе коня,
а то в тия доспехи...
Вятърните мелници
доволно мелеха.
В умерения такт
се долавяше подигравка
към забравената от своя
Дон Кихот Дулсинея.
Но аз нямам нужда от герои.
Пък и от какво ще ме спасяват?!
Освен от подигравките
на онези, мелещите непрекъснато...
Не, нямам нужда аз.
Да спасяват света,
нали той има тази отчайваща
потребност да бъде спасен.
И нали за това са героите.
Аз ще се справя и сама...