17 ene 2008, 14:14

В този свят...

  Poesía
925 0 1
Нямам нужда от герои.
Не, че има кандидати.
Но пак не са ми нужни!
Инстинктът ми на
попаднала в беда девойка
също се изчерпа –
пропилян в чакане.
Белия кон го тръшна чумата...
предполагам поне.
А рицарят ми...
запиля се по пътя...
Или реши да погребе коня,
а то в тия доспехи...
Вятърните мелници
доволно мелеха.
В умерения такт
се долавяше подигравка
към забравената от своя
Дон Кихот Дулсинея.
Но аз нямам нужда от герои.
Пък и от какво ще ме спасяват?!
Освен от подигравките
на онези, мелещите непрекъснато...
Не, нямам нужда аз.
Да спасяват света,
нали той има тази отчайваща
потребност да бъде спасен.
И нали за това са героите.
Аз ще се справя и сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....