Jull (Джули) Jull (Джули)
82
Jan 17, 2008, 2:14 PM

В този свят...

  Poetry
918 0 1
Нямам нужда от герои.
Не, че има кандидати.
Но пак не са ми нужни!
Инстинктът ми на
попаднала в беда девойка
също се изчерпа –
пропилян в чакане.
Белия кон го тръшна чумата...
предполагам поне.
А рицарят ми...
запиля се по пътя...
Или реши да погребе коня,
а то в тия доспехи...
Вятърните мелници
доволно мелеха.
В умерения такт
се долавяше подигравка
към забравената от своя
Дон Кихот Дулсинея.
Но аз нямам нужда от герои.
Пък и от какво ще ме спасяват?!
Освен от подигравките
на онези, мелещите непрекъснато...
Не, нямам нужда аз.
Да спасяват света,
нали той има тази отчайваща
потребност да бъде спасен.
И нали за това са героите.
Аз ще се справя и сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0