В Триградското ждрело
От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не търси и питай! Там ùе толкова хубаво,
че на Бога забравя да стори поклон.
Да се радва забравя, забравя и да се страхува,
в това пусто Триградско ждрело.
Смъртен съм. И на мен преброени са дните.
Ще си напълня хендечето, но
тя ще остане навън, да живее все там, по скалите
на това пусто Триградско ждрело.
Тишината приспива и от нея реката изтича.
Страннико, спри за миг в нейния каменен дом.
Тя е много добра, но живее сама-саменичка,
в това пусто Триградско ждрело.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...!
-
Тясно е ждрелото,а душата ти - широка!Пътят е само нагоре - по скалите...до небето!
Ох,знам го!
Райсън! -
Тишината- колко много ни е нужна- да останем поне за малко сами със себе си... А красотата е в нас- в мислите ни.
Поздрави за прекрасния стих.
Честита Баба Марта!
Червени бузи и бели мисли.
Букетче кокичета по вятъра ти пращам.
Спокойна нощ! -
ЧБМ, Райсън!
Бъди здрав и все така вдъхновен!
-
Честита Баба Марта, Райсън! Бъди все така талантлив и искрен!
-
Честита баба Марта,приятелю!
И ми прости... за всичко! -
Явно избрала си е красив дом!
Чудесен стих, отново! -
Поздрави за стиха и честита Баба Марта!
-
Ех, пуста красота,все тя ни е в душите!Честита Баба Марта!Благодаря ти за вълнението.
-
Знае къде да си стои твоята душа.Скоро бях там.Прекрасно е!
Поздрави от морето!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
