В Триградското ждрело
От добрия и от лошия знак на звездите,
от Доброто и от световното Зло,
все се питах: къде е душата ми скрита?
Тя била в това пусто Триградско ждрело.
Не търси и питай! Там ùе толкова хубаво,
че на Бога забравя да стори поклон.
Да се радва забравя, забравя и да се страхува,
в това пусто Триградско ждрело.
Смъртен съм. И на мен преброени са дните.
Ще си напълня хендечето, но
тя ще остане навън, да живее все там, по скалите
на това пусто Триградско ждрело.
Тишината приспива и от нея реката изтича.
Страннико, спри за миг в нейния каменен дом.
Тя е много добра, но живее сама-саменичка,
в това пусто Триградско ждрело.
© Райчо Русев All rights reserved.
