В тъжните нощи
Тихо, на пръсти,
да не будя покоя,
назад се завръщам.
По стария път
към минали дни
в най-тъжните нощи.
В старата къща
влизам със трепет,
да отпия пак глътка
радостно детство,
череши пак да откъсна,
да чуя детската глъчка.
С баба на двора,
под узрялата ябълка
пак да поседнем.
Букетче невени
от нея откъснати
за довиждане вземам.
И тихо, на пръсти,
да не будя покоя,
с нежност се връщам.
По стария път
отново поемам
към тъжните нощи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
