В тъмното

Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,

незнайно откъде и как попаднал тук -

нима светът в нас не е измислен,

понесли от живота поредния юмрук.

Черни мисли душите ни тормозят,

телата къпем с ледени сълзи.

На ангели-хранители се молим да ни пазят,

кой както може - напред да пропълзи.

В тъмното се лутаме объркани,

тревожно дирим снопче светлина.

Отново търсим - пътеките клиширани,

а те ни водят в мрачна падина.

Все търсим - кой ли е виновен?

Питаме се пак - това отде се взе.

Защо? Така животът е отровен,

неспирно болка в душата ни гризе. 

На чужда помощ пак ли се надяваме,

за грешките в живота кой да обвиним.

Не е ли слабост туй да се предаваме,

сърцето с любов защо не заредим?!

                                                      31.01.2011г.1г.