Feb 5, 2011, 10:41 PM

В тъмното

  Poetry » Other
546 0 0

В тъмното

Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,

незнайно откъде и как попаднал тук -

нима светът в нас не е измислен,

понесли от живота поредния юмрук.

 

Черни мисли душите ни тормозят,

телата къпем с ледени сълзи.

На ангели-хранители се молим да ни пазят,

кой както може - напред да пропълзи.

 

В тъмното се лутаме объркани,

тревожно дирим снопче светлина.

Отново търсим - пътеките клиширани,

а те ни водят в мрачна падина.

 

Все търсим - кой ли е виновен?

Питаме се пак - това отде се взе.

Защо? Така животът е отровен,

неспирно болка в душата ни гризе. 

 

На чужда помощ пак ли се надяваме,

за грешките в живота кой да обвиним.

Не е ли слабост туй да се предаваме,

сърцето с любов защо не заредим?!

                                                      31.01.2011г.1г.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...