5.02.2011 г., 22:41 ч.

В тъмното 

  Поезия » Друга
466 0 0
В тъмното
Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,
незнайно откъде и как попаднал тук -
нима светът в нас не е измислен,
понесли от живота поредния юмрук.
Черни мисли душите ни тормозят,
телата къпем с ледени сълзи.
На ангели-хранители се молим да ни пазят,
кой както може - напред да пропълзи.
В тъмното се лутаме объркани,
тревожно дирим снопче светлина.
Отново търсим - пътеките клиширани, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Не се страхувай. Аз съм тук. До тебе. Наблизо съм. Без думи те прегръщам, ......
  • По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...

Още произведения »