В тъмното
Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,
незнайно откъде и как попаднал тук -
нима светът в нас не е измислен,
понесли от живота поредния юмрук.
Черни мисли душите ни тормозят,
телата къпем с ледени сълзи.
На ангели-хранители се молим да ни пазят,
кой както може - напред да пропълзи.
В тъмното се лутаме объркани,
тревожно дирим снопче светлина.
Отново търсим - пътеките клиширани,
а те ни водят в мрачна падина.
Все търсим - кой ли е виновен?
Питаме се пак - това отде се взе.
Защо? Така животът е отровен,
неспирно болка в душата ни гризе.
На чужда помощ пак ли се надяваме,
за грешките в живота кой да обвиним.
Не е ли слабост туй да се предаваме,
сърцето с любов защо не заредим?!
31.01.2011г.1г.
© Васил Йотов Все права защищены