17 nov 2008, 8:22

В търсене на принца

976 0 4
Не ми вярвай. Лъжа те.
Не търси изстраданото в моите сълзи.
Аз все така за нимфоманията съм омъжена
и все така обичам заради емоцията, а не заради нечии очи.

Недей взривява. Отломъци не събирам,
след експлозивни звуци не се обръщам.
Аз чакам този, който в викове раздиращи,
ще запали тишината на изгубено вкъщи.

Не го изтривай безуспешно от ума ми,
не ме лъжи, че не съществува тийнейджърския ми идеал.
Аз цял живот частици от него в другите намирам,
но знам  - него го има някъде цял.

И нека бъдеш питомен, оковал се в дома ми -
мен дивото ще ме води все в тъмните балкани.
И ще правя грехове неморално нечувани,
в борба, въпреки сигурността, той  кръвта в сърцето ми да остане.

И някой ден черното фигура на хоризонта ще очертае,
и ще пресъхнат всичките морета,
и през тях, взрив вековен на всички минали любови, ще прекара
пътя към това, което цял живот в душата ми крещи, преражда се и свети.

 

16.11.2008г.
гр. Пловдив

На този, който все някога ще успее да преобърне света ми. А защо никой досега не успява?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • той ще те намери...когато му дойде времето...с обич, Събина...
    прекрасен стих...
  • Огледай се може да е близо до теб, но докато се обърнеш него вече може да го няма...Търси...някаде там е...
  • " Аз чакам този, който в викове раздиращи,
    ще запали тишината на изгубено вкъщи."- и той чака някъде...и ще се появи, ей така ненадейно и ще сбъдне всички твои мечти!
    Поздравления, Събина!
  • Аз цял живот частици от него в другите намирам,
    но знам - него го има някъде цял.


    Ще го откриеш-принца!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...