17.11.2008 г., 8:22

В търсене на принца

968 0 4
Не ми вярвай. Лъжа те.
Не търси изстраданото в моите сълзи.
Аз все така за нимфоманията съм омъжена
и все така обичам заради емоцията, а не заради нечии очи.

Недей взривява. Отломъци не събирам,
след експлозивни звуци не се обръщам.
Аз чакам този, който в викове раздиращи,
ще запали тишината на изгубено вкъщи.

Не го изтривай безуспешно от ума ми,
не ме лъжи, че не съществува тийнейджърския ми идеал.
Аз цял живот частици от него в другите намирам,
но знам  - него го има някъде цял.

И нека бъдеш питомен, оковал се в дома ми -
мен дивото ще ме води все в тъмните балкани.
И ще правя грехове неморално нечувани,
в борба, въпреки сигурността, той  кръвта в сърцето ми да остане.

И някой ден черното фигура на хоризонта ще очертае,
и ще пресъхнат всичките морета,
и през тях, взрив вековен на всички минали любови, ще прекара
пътя към това, което цял живот в душата ми крещи, преражда се и свети.

 

16.11.2008г.
гр. Пловдив

На този, който все някога ще успее да преобърне света ми. А защо никой досега не успява?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • той ще те намери...когато му дойде времето...с обич, Събина...
    прекрасен стих...
  • Огледай се може да е близо до теб, но докато се обърнеш него вече може да го няма...Търси...някаде там е...
  • " Аз чакам този, който в викове раздиращи,
    ще запали тишината на изгубено вкъщи."- и той чака някъде...и ще се появи, ей така ненадейно и ще сбъдне всички твои мечти!
    Поздравления, Събина!
  • Аз цял живот частици от него в другите намирам,
    но знам - него го има някъде цял.


    Ще го откриеш-принца!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...