Nov 17, 2008, 8:22 AM
В търсене на принца
Не ми вярвай. Лъжа те.
Не търси изстраданото в моите сълзи.
Аз все така за нимфоманията съм омъжена
и все така обичам заради емоцията, а не заради нечии очи.
Недей взривява. Отломъци не събирам,
след експлозивни звуци не се обръщам.
Аз чакам този, който в викове раздиращи,
ще запали тишината на изгубено вкъщи.
Не го изтривай безуспешно от ума ми,
не ме лъжи, че не съществува тийнейджърския ми идеал.
Аз цял живот частици от него в другите намирам,
но знам - него го има някъде цял.
И нека бъдеш питомен, оковал се в дома ми -
мен дивото ще ме води все в тъмните балкани.
И ще правя грехове неморално нечувани,
в борба, въпреки сигурността, той кръвта в сърцето ми да остане.
И някой ден черното фигура на хоризонта ще очертае,
и ще пресъхнат всичките морета,
и през тях, взрив вековен на всички минали любови, ще прекара
пътя към това, което цял живот в душата ми крещи, преражда се и свети.
Не търси изстраданото в моите сълзи.
Аз все така за нимфоманията съм омъжена
и все така обичам заради емоцията, а не заради нечии очи.
Недей взривява. Отломъци не събирам,
след експлозивни звуци не се обръщам.
Аз чакам този, който в викове раздиращи,
ще запали тишината на изгубено вкъщи.
Не го изтривай безуспешно от ума ми,
не ме лъжи, че не съществува тийнейджърския ми идеал.
Аз цял живот частици от него в другите намирам,
но знам - него го има някъде цял.
И нека бъдеш питомен, оковал се в дома ми -
мен дивото ще ме води все в тъмните балкани.
И ще правя грехове неморално нечувани,
в борба, въпреки сигурността, той кръвта в сърцето ми да остане.
И някой ден черното фигура на хоризонта ще очертае,
и ще пресъхнат всичките морета,
и през тях, взрив вековен на всички минали любови, ще прекара
пътя към това, което цял живот в душата ми крещи, преражда се и свети.
16.11.2008г.
гр. Пловдив
На този, който все някога ще успее да преобърне света ми. А защо никой досега не успява?
© Събина Брайчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Огледай се може да е близо до теб, но докато се обърнеш него вече може да го няма...Търси...някаде там е...
-
" Аз чакам този, който в викове раздиращи,
ще запали тишината на изгубено вкъщи."- и той чака някъде...и ще се появи, ей така ненадейно и ще сбъдне всички твои мечти!
Поздравления, Събина! -
Аз цял живот частици от него в другите намирам,
но знам - него го има някъде цял.
Ще го откриеш-принца!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прекрасен стих...