7 jun 2007, 9:36

В търсене на себе си

  Poesía
969 0 6

И пак сама...
От ден на ден все по-сама...
Опитвам се да бягам от хора и събития...
Ей, Боже! Коя ли орисница ме орисала?
Защо такъв живот ми пожелала?
Какво съм аз?
Момиче хрисимо?
Жена без сили и без вяра?
Самотница сред хорски хаос, добро и обич не видяла?
Или матрона независима, от чувства и любов преляла?

Мълчание... И тишина.
Безкрайност, преминаваща във вечност...
А отговора е - Жена
на път към свойта неизвестност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...