7 июн. 2007 г., 09:36

В търсене на себе си

968 0 6

И пак сама...
От ден на ден все по-сама...
Опитвам се да бягам от хора и събития...
Ей, Боже! Коя ли орисница ме орисала?
Защо такъв живот ми пожелала?
Какво съм аз?
Момиче хрисимо?
Жена без сили и без вяра?
Самотница сред хорски хаос, добро и обич не видяла?
Или матрона независима, от чувства и любов преляла?

Мълчание... И тишина.
Безкрайност, преминаваща във вечност...
А отговора е - Жена
на път към свойта неизвестност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...