И пак сама...
От ден на ден все по-сама...
Опитвам се да бягам от хора и събития...
Ей, Боже! Коя ли орисница ме орисала?
Защо такъв живот ми пожелала?
Какво съм аз?
Момиче хрисимо?
Жена без сили и без вяра?
Самотница сред хорски хаос, добро и обич не видяла?
Или матрона независима, от чувства и любов преляла?
Мълчание... И тишина.
Безкрайност, преминаваща във вечност...
А отговора е - Жена
на път към свойта неизвестност!
© Дивин All rights reserved.