28 dic 2008, 10:50

В унисон с природата!

1.2K 0 2
 

 

АХ, КОЛКО Е ЛЕСНО!

 

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!

Днеска е лято,

отиваш на бани.

Баните кални.

Лягаш си кротко в калта

(полезна за здравето, казват, била)

после набързо дъждът те измива.

Ставаш отново чиста, красива.

Но си идва ноември и пада мъгла.

Теб те обзема любовна тъга.

Но щастие има, ах, щастие има!

Ред е на бялата зима, затова

като стройна, зелена елха

в борова, млада гора

вдигаш гордо глава,

а над тебе тихо поляга снега.

Пак си щастлива, чиста и бяла,

в коледна светлина засияла.

През март те гони пролетен вятър

на сцената в този природен театър.

През април танцуваш кадрил

и една обиколка с Колка и полка.

През юни си цъфнало цвете,

с жарка любов във сърцето.

Ей тъй, без да усетиш,

без даже да светиш,

виж, годината минала.

Пролетна,

вятърна,

слънчева,

огнена,

цветна,

игрива

и лятна,

и кална,

дъждовна,

мъглива,

ноемврийска

и зимна...

накрая си коледна пак.

Украсяваш красива елха,

под нея Добричките старчета

(нали са твоите верни другарчета),

с шейната, с елените и рогцата,

ще оставят много подаръци

в чорапчето, забравено под елхата.

Защото през тази година,

която тъй бързо отмина,

беше и ти послушно момиче,

невинна като бяло кокиче.

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, недей така Коментарът ми е одобрителен, просто съм на мнение, че трябва да го редактираш.
  • Интересно. Ако поработиш малко над творението си, да го поизчистиш и подредиш, ще стане едно хубаво стихотворение за деца.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...