АХ, КОЛКО Е ЛЕСНО!

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!

Днеска е лято,

отиваш на бани.

Баните кални.

Лягаш си кротко в калта

(полезна за здравето, казват, била)

после набързо дъждът те измива.

Ставаш отново чиста, красива.

Но си идва ноември и пада мъгла.

Теб те обзема любовна тъга.

Но щастие има, ах, щастие има!

Ред е на бялата зима, затова

като стройна, зелена елха

в борова, млада гора

вдигаш гордо глава,

а над тебе тихо поляга снега.

Пак си щастлива, чиста и бяла,

в коледна светлина засияла.

През март те гони пролетен вятър

на сцената в този природен театър.

През април танцуваш кадрил

и една обиколка с Колка и полка.

През юни си цъфнало цвете,

с жарка любов във сърцето.

Ей тъй, без да усетиш,

без даже да светиш,

виж, годината минала.

Пролетна,

вятърна,

слънчева,

огнена,

цветна,

игрива

и лятна,

и кална,

дъждовна,

мъглива,

ноемврийска

и зимна...

накрая си коледна пак.

Украсяваш красива елха,

под нея Добричките старчета

(нали са твоите верни другарчета),

с шейната, с елените и рогцата,

ще оставят много подаръци

в чорапчето, забравено под елхата.

Защото през тази година,

която тъй бързо отмина,

беше и ти послушно момиче,

невинна като бяло кокиче.

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!