В унисон с природата!
АХ, КОЛКО Е ЛЕСНО!
Ах, колко е лесно,
колко е лесно
да живееш чудесно!
Днеска е лято,
отиваш на бани.
Баните кални.
Лягаш си кротко в калта
(полезна за здравето, казват, била)
после набързо дъждът те измива.
Ставаш отново чиста, красива.
Но си идва ноември и пада мъгла.
Теб те обзема любовна тъга.
Но щастие има, ах, щастие има!
Ред е на бялата зима, затова
като стройна, зелена елха
в борова, млада гора
вдигаш гордо глава,
а над тебе тихо поляга снега.
Пак си щастлива, чиста и бяла,
в коледна светлина засияла.
През март те гони пролетен вятър
на сцената в този природен театър.
През април танцуваш кадрил
и една обиколка с Колка и полка.
През юни си цъфнало цвете,
с жарка любов във сърцето.
Ей тъй, без да усетиш,
без даже да светиш,
виж, годината минала.
Пролетна,
вятърна,
слънчева,
огнена,
цветна,
игрива
и лятна,
и кална,
дъждовна,
мъглива,
ноемврийска
и зимна...
накрая си коледна пак.
Украсяваш красива елха,
под нея Добричките старчета
(нали са твоите верни другарчета),
с шейната, с елените и рогцата,
ще оставят много подаръци
в чорапчето, забравено под елхата.
Защото през тази година,
която тъй бързо отмина,
беше и ти послушно момиче,
невинна като бяло кокиче.
Ах, колко е лесно,
колко е лесно
да живееш чудесно!
© Венчо All rights reserved.
Коментарът ми е одобрителен, просто съм на мнение, че трябва да го редактираш.