28 дек. 2008 г., 10:50

В унисон с природата!

1.2K 0 2
 

 

АХ, КОЛКО Е ЛЕСНО!

 

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!

Днеска е лято,

отиваш на бани.

Баните кални.

Лягаш си кротко в калта

(полезна за здравето, казват, била)

после набързо дъждът те измива.

Ставаш отново чиста, красива.

Но си идва ноември и пада мъгла.

Теб те обзема любовна тъга.

Но щастие има, ах, щастие има!

Ред е на бялата зима, затова

като стройна, зелена елха

в борова, млада гора

вдигаш гордо глава,

а над тебе тихо поляга снега.

Пак си щастлива, чиста и бяла,

в коледна светлина засияла.

През март те гони пролетен вятър

на сцената в този природен театър.

През април танцуваш кадрил

и една обиколка с Колка и полка.

През юни си цъфнало цвете,

с жарка любов във сърцето.

Ей тъй, без да усетиш,

без даже да светиш,

виж, годината минала.

Пролетна,

вятърна,

слънчева,

огнена,

цветна,

игрива

и лятна,

и кална,

дъждовна,

мъглива,

ноемврийска

и зимна...

накрая си коледна пак.

Украсяваш красива елха,

под нея Добричките старчета

(нали са твоите верни другарчета),

с шейната, с елените и рогцата,

ще оставят много подаръци

в чорапчето, забравено под елхата.

Защото през тази година,

която тъй бързо отмина,

беше и ти послушно момиче,

невинна като бяло кокиче.

Ах, колко е лесно,

колко е лесно

да живееш чудесно!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, недей така Коментарът ми е одобрителен, просто съм на мнение, че трябва да го редактираш.
  • Интересно. Ако поработиш малко над творението си, да го поизчистиш и подредиш, ще стане едно хубаво стихотворение за деца.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...