22 abr 2011, 19:36

В утайка от кафе 

  Poesía » Filosófica
1183 1 20

Във  чашата...  утайка от кафе
рисуваше  съдбата набраздено.
Със щрихите  от моето сърце
четеше бъдещето отредено.

Тя пътища проправяше с финес,
прескачаше бодливи бариери,
предричаше успехи и прогрес,
загърбила лъжовните химери.

До дупки черни слагаше цветя,
до белезници - бели пеперуди,
реки течаха, пърхаха крила...
Редеше съдбоносни изумруди.

Два гълъба, прегърнали нощта,
гальовно свойте човчици допрели,
мечтаеха, не края на света,
а любовта, по общи път поели.

Във чашата утайка от кафе
гадаеше живота непревзето...
Но само вярата в едно сърце
е символът за сбъдване, ключето.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??