Apr 22, 2011, 7:36 PM

В утайка от кафе 

  Poetry » Phylosophy
1185 1 20

Във  чашата...  утайка от кафе
рисуваше  съдбата набраздено.
Със щрихите  от моето сърце
четеше бъдещето отредено.

Тя пътища проправяше с финес,
прескачаше бодливи бариери,
предричаше успехи и прогрес,
загърбила лъжовните химери.

До дупки черни слагаше цветя,
до белезници - бели пеперуди,
реки течаха, пърхаха крила...
Редеше съдбоносни изумруди.

Два гълъба, прегърнали нощта,
гальовно свойте човчици допрели,
мечтаеха, не края на света,
а любовта, по общи път поели.

Във чашата утайка от кафе
гадаеше живота непревзето...
Но само вярата в едно сърце
е символът за сбъдване, ключето.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??