В ъгъла превита,
на топка свита,
не усещах светлината,
бях потопена в тъмнината,
мисълта ми се скиташе вяла.
Уж бях аз, но не бях цяла,
сякаш душата ми бе овдовяла...
Какво ли беше тя преживяла?
Отлетели бяха радостта, топлината,
за тях ми бяха затворени сетивата,
не мислех, не виждах, не чувах,
на душевната си агония робувах... ...