В ъгъла
В ъгъла превита,
на топка свита,
не усещах светлината,
бях потопена в тъмнината,
мисълта ми се скиташе вяла.
Уж бях аз, но не бях цяла,
сякаш душата ми бе овдовяла...
Какво ли беше тя преживяла?
Отлетели бяха радостта, топлината,
за тях ми бяха затворени сетивата,
не мислех, не виждах, не чувах,
на душевната си агония робувах...
Един еднократно,
друг многократно -
всеки от нас в ъгъла е попадал
и своя душевен ад там е изстрадал.
След всеки престой в ъгъла
у нас духовен ъгъл остава -
празнина незапълнена
или с болка най-често тя е изпълнена.
Излизайки от ъгъла човек се деформира,
своеобразни ъгли съзнанието му формира.
Как ъглите да избегнем?
Под какъв ъгъл трябва да ги погледнем?
Ъгълът е нашето чистилище!
Той е духовното ни училище!
© Анна Попова All rights reserved.
