В Забрава
Ти я прогони далече,
като скитница да броди из нощта.
Поръсена в сърцето с черна пепел -
тя никъде сега не вижда светлина.
Защо откъсна и белите криле,
с които се въздигаше в небесата?
Тя толкова дълго обичаше все теб,
а сега ù е мъртва душата.
Като блудник честа ù отне,
гола болката се изправи пред нея!
А нали във нощта се закле ...