21 sept 2010, 6:25

В забързаното наше време

  Poesía » Civil
945 1 9

В забързаното наше време

минавам в дебрите, нелек,

на плещите понесъл бреме

от възлите на своя век.

 

 

В една и същата пътека,

с един и същия улов,

в съдбата си в едно, нелека,

на прехода, така суров.

 

 

И само малкото избрани

безскрупулни, без капка свян,

остават ни дълбоки рани

по път, от дявол начертан.

 

 

Покрай човешките ни драми,

с коли, по лъскавия друм,

фучат те, без да са разбрали,

отпред, че дебне ги куршум

 

 

от мерника на друг, в пусия,

убиец безпардонен, строг...

Живот с различна орисия,

забързал се към съдник-Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....