21 sept 2010, 6:25

В забързаното наше време

  Poesía » Civil
948 1 9

В забързаното наше време

минавам в дебрите, нелек,

на плещите понесъл бреме

от възлите на своя век.

 

 

В една и същата пътека,

с един и същия улов,

в съдбата си в едно, нелека,

на прехода, така суров.

 

 

И само малкото избрани

безскрупулни, без капка свян,

остават ни дълбоки рани

по път, от дявол начертан.

 

 

Покрай човешките ни драми,

с коли, по лъскавия друм,

фучат те, без да са разбрали,

отпред, че дебне ги куршум

 

 

от мерника на друг, в пусия,

убиец безпардонен, строг...

Живот с различна орисия,

забързал се към съдник-Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...