21 sept 2010, 6:25

В забързаното наше време

  Poesía » Civil
944 1 9

В забързаното наше време

минавам в дебрите, нелек,

на плещите понесъл бреме

от възлите на своя век.

 

 

В една и същата пътека,

с един и същия улов,

в съдбата си в едно, нелека,

на прехода, така суров.

 

 

И само малкото избрани

безскрупулни, без капка свян,

остават ни дълбоки рани

по път, от дявол начертан.

 

 

Покрай човешките ни драми,

с коли, по лъскавия друм,

фучат те, без да са разбрали,

отпред, че дебне ги куршум

 

 

от мерника на друг, в пусия,

убиец безпардонен, строг...

Живот с различна орисия,

забързал се към съдник-Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...