21 sept 2010, 6:25

В забързаното наше време

  Poesía » Civil
942 1 9

В забързаното наше време

минавам в дебрите, нелек,

на плещите понесъл бреме

от възлите на своя век.

 

 

В една и същата пътека,

с един и същия улов,

в съдбата си в едно, нелека,

на прехода, така суров.

 

 

И само малкото избрани

безскрупулни, без капка свян,

остават ни дълбоки рани

по път, от дявол начертан.

 

 

Покрай човешките ни драми,

с коли, по лъскавия друм,

фучат те, без да са разбрали,

отпред, че дебне ги куршум

 

 

от мерника на друг, в пусия,

убиец безпардонен, строг...

Живот с различна орисия,

забързал се към съдник-Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...