В забързаното наше време
В забързаното наше време
минавам в дебрите, нелек,
на плещите понесъл бреме
от възлите на своя век.
В една и същата пътека,
с един и същия улов,
в съдбата си в едно, нелека,
на прехода, така суров.
И само малкото избрани
безскрупулни, без капка свян,
остават ни дълбоки рани
по път, от дявол начертан.
Покрай човешките ни драми,
с коли, по лъскавия друм,
фучат те, без да са разбрали,
отпред, че дебне ги куршум
от мерника на друг, в пусия,
убиец безпардонен, строг...
Живот с различна орисия,
забързал се към съдник-Бог!
© Иван Христов All rights reserved.
