19 nov 2007, 16:21

В залеза на живота

  Poesía
1.2K 0 5

В разцвета на силите си -

търсен, обичан, желан,

а в залеза на живота –

си вечно отвергнат, обруган.

Къща строил си, палати

за своите деца непризнати,

изтисквайки последните си сили

от залъка делил си, за да са щастливи.

И днес, когато лицето е в бръчки,

когато си прегърбен и безпомощен,

когато ръцете треперят,

а за печката нямаш дори пръчки,

кръвта ти бавно се смразява

и ти си все по-самотен.

Така жестоко е устроен живота –

раждаш се сам и сам си умираш,

затова поне по пътеката съдбовна

радвай се, обичай и обичан ти бъди,

защото в залеза на живота

сам отново ще си, запомни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви
  • Може би...тъжно е!
    Защо е така устроен живота?
    Никога няма да позволя това да се случи на близките ми хора!
    Обещавам!Поздрави, стихотворението е страхотно!
  • тъжна, студена, сива истина...
    дано никога не ти се случва да оставаш сама! не го заслужаваш!!!!!
    колкото до стиха... няма смисал да коментирам.. КЛАСА
  • Това е едно от най-хубавите стихове, които съм чела!
    Толкова истинско и тъжно, справила си се блестящо!!! 6+
  • Много , много тъжна истина
    има в мъдрото ти стихотворение.
    С много обич, мила Марина.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...