19 нояб. 2007 г., 16:21

В залеза на живота

1.2K 0 5

В разцвета на силите си -

търсен, обичан, желан,

а в залеза на живота –

си вечно отвергнат, обруган.

Къща строил си, палати

за своите деца непризнати,

изтисквайки последните си сили

от залъка делил си, за да са щастливи.

И днес, когато лицето е в бръчки,

когато си прегърбен и безпомощен,

когато ръцете треперят,

а за печката нямаш дори пръчки,

кръвта ти бавно се смразява

и ти си все по-самотен.

Така жестоко е устроен живота –

раждаш се сам и сам си умираш,

затова поне по пътеката съдбовна

радвай се, обичай и обичан ти бъди,

защото в залеза на живота

сам отново ще си, запомни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви
  • Може би...тъжно е!
    Защо е така устроен живота?
    Никога няма да позволя това да се случи на близките ми хора!
    Обещавам!Поздрави, стихотворението е страхотно!
  • тъжна, студена, сива истина...
    дано никога не ти се случва да оставаш сама! не го заслужаваш!!!!!
    колкото до стиха... няма смисал да коментирам.. КЛАСА
  • Това е едно от най-хубавите стихове, които съм чела!
    Толкова истинско и тъжно, справила си се блестящо!!! 6+
  • Много , много тъжна истина
    има в мъдрото ти стихотворение.
    С много обич, мила Марина.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....