В залеза на живота
В разцвета на силите си -
търсен, обичан, желан,
а в залеза на живота –
си вечно отвергнат, обруган.
Къща строил си, палати
за своите деца непризнати,
изтисквайки последните си сили
от залъка делил си, за да са щастливи.
И днес, когато лицето е в бръчки,
когато си прегърбен и безпомощен,
когато ръцете треперят,
а за печката нямаш дори пръчки,
кръвта ти бавно се смразява
и ти си все по-самотен.
Така жестоко е устроен живота –
раждаш се сам и сам си умираш,
затова поне по пътеката съдбовна
радвай се, обичай и обичан ти бъди,
защото в залеза на живота
сам отново ще си, запомни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
тъжна, студена, сива истина...
