В залеза на живота

Poetry

1.2K 0 5

В разцвета на силите си -

търсен, обичан, желан,

а в залеза на живота –

си вечно отвергнат, обруган.

Къща строил си, палати

за своите деца непризнати,

изтисквайки последните си сили

от залъка делил си, за да са щастливи.

И днес, когато лицето е в бръчки,

когато си прегърбен и безпомощен,

когато ръцете треперят,

а за печката нямаш дори пръчки,

кръвта ти бавно се смразява

и ти си все по-самотен.

Така жестоко е устроен живота –

раждаш се сам и сам си умираш,

затова поне по пътеката съдбовна

радвай се, обичай и обичан ти бъди,

защото в залеза на живота

сам отново ще си, запомни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tiha_chest (Марина Стоянова)

Благодаря ви

2007-11-20T13:17:51+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Може би...тъжно е!
Защо е така устроен живота?
Никога няма да позволя това да се случи на близките ми хора!
Обещавам!Поздрави, стихотворението е страхотно!

2007-11-20T09:17:10+02:00
Арлекин (Миро Кръстев)

тъжна, студена, сива истина...
дано никога не ти се случва да оставаш сама! не го заслужаваш!!!!!
колкото до стиха... няма смисал да коментирам.. КЛАСА

2007-11-20T00:12:21+02:00
3y3ka (Зузка)

Това е едно от най-хубавите стихове, които съм чела!
Толкова истинско и тъжно, справила си се блестящо!!! 6+

2007-11-19T18:12:12+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много , много тъжна истина
има в мъдрото ти стихотворение.
С много обич, мила Марина.

2007-11-19T16:59:58+02:00