7 sept 2005, 23:56

В земите на Едем(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
789 0 0
- В земите на Едем,
под дивите ухания на непорочност,
озарена от утрото,
издигаща духа, подобно кула вавилонска,
безропотна и вяла
по-тиха от нощта, ела
и ме повикай в утрото - по име...

- Ще дойда, по-лека от перо,
по-чиста от вода,
по-сладка от плода и ще приседна
под смокиново дърво.
По име отдалеч ще те повикам
и ти ще дойдеш подир мен,
в земите на Едем, благословен...

-Ще дойда с ароматите,
с шептящите листа и с неразтворени
през времето пашкули
на неродени пеперуди с човешки имена,
ще дойда с ромон речен
и с копнеж
подобен горси мед върху стебла,
ще дойда като изкусител
или ангел,
накрая за каквото съм дошъл
ще съм забравил...

И вечно ще останем там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....