- В земите на Едем,
под дивите ухания на непорочност,
озарена от утрото,
издигаща духа, подобно кула вавилонска,
безропотна и вяла
по-тиха от нощта, ела
и ме повикай в утрото - по име...

- Ще дойда, по-лека от перо,
по-чиста от вода,
по-сладка от плода и ще приседна
под смокиново дърво.
По име отдалеч ще те повикам
и ти ще дойдеш подир мен,
в земите на Едем, благословен...

-Ще дойда с ароматите,
с шептящите листа и с неразтворени
през времето пашкули
на неродени пеперуди с човешки имена,
ще дойда с ромон речен
и с копнеж
подобен горси мед върху стебла,
ще дойда като изкусител
или ангел,
накрая за каквото съм дошъл
ще съм забравил...

И вечно ще останем там.