11 sept 2019, 11:11

В зеницата на котешко око

507 3 6

В зеницата на котешко око

се крие и човешкото безумие,

а в ложата на брачното легло

играят се игри по пълнолуние.

 

Дарена страст за няколко монети

е всъщност уредена бизнес сделка,

а даже най-самотните поети

творят любовни стихове, на своите пейки...

 

До тях самотни лампи ги четат

под звуците на клаксони далечни,

и мъчат се едно - да разберат

на човека, тайните сърдечни.

 

Препикава куче дънер стар

облечен със медали - некролози,

върви часовник, вечният гробар,

сред лехи от черни, ароматни рози.

 

И чува се единствено тик-так,

а всички други звуци се разпадат

разкъсани от Холивудски върколак

(Дали и звуците, като умират, страдат?)

 

Плашило пази стар бостан обран

незнаещо, че вече е излишно...

Часовникът тик-така си по план,

превръщайки отминалото в нищо.

 

    *****

 

Играят карти демони и хора

в зеницата на котешко око,

а аз със листа тук стоя и споря,

и само питам го: "Защо?".

 

04.11.2014.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката, Данаиле.
  • Интересно е, Георги!
  • Ина, адаш, благодаря за чудесните коментари.
  • Леглото е лож, но съзнателната или не употреба на ложа придава особен смисъл. Брачно легло като зрителска ложа. За богатите. И на най-доброто място.
    Тогава - бракът е ложе и тайнство или ложа и забава?
    Хареса ми странността...
  • "Дали и звуците, като умират, страдат?" - Със сигурност и те намират спокойствие след толкова шум... Интересни образи е скрила зеницата на котешкото око.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...