В зеницата на котешко око
В зеницата на котешко око
се крие и човешкото безумие,
а в ложата на брачното легло
играят се игри по пълнолуние.
Дарена страст за няколко монети
е всъщност уредена бизнес сделка,
а даже най-самотните поети
творят любовни стихове, на своите пейки...
До тях самотни лампи ги четат
под звуците на клаксони далечни,
и мъчат се едно - да разберат
на човека, тайните сърдечни.
Препикава куче дънер стар
облечен със медали - некролози,
върви часовник, вечният гробар,
сред лехи от черни, ароматни рози.
И чува се единствено тик-так,
а всички други звуци се разпадат
разкъсани от Холивудски върколак
(Дали и звуците, като умират, страдат?)
Плашило пази стар бостан обран
незнаещо, че вече е излишно...
Часовникът тик-така си по план,
превръщайки отминалото в нищо.
*****
Играят карти демони и хора
в зеницата на котешко око,
а аз със листа тук стоя и споря,
и само питам го: "Защо?".
04.11.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
