7 oct 2005, 17:52

ВАКСИНА

  Poesía
1.1K 0 2

                                    ВАКСИНА

      

                     Животът ти да тръгне отначало,

когато си на тридесет и три

и времето ще те нашари в бяло

след някоя година, може би,

е трудно. Дяволски е трудно!

Когато си на тридесет и три

и ти остава половин живот,

да предизвикаш истински съдбата

е лудост или нестандартен ход.

Но ние трябва да сме малко луди,

и нестандартни трябва да сме днес –

най-точната рецепта, да ни има,

най-силната ваксина против стрес.

1995 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...