13 feb 2007, 15:04

ВАЛИ 

  Poesía
681 0 6

Сам съм на прозореца и пуша още,
отвън дъждът света отмива,
прекрасно е когато нощем
топъл дъжд небе разлива.

Капките черти описват,
сещаш се, че още пуша,
безмълвни капките увисват
в копнежа някой да ги слуша.

А аз ги чувам звънки,
нежно сливат се във розов шум,
провират се във всички гънки
на напушеният ум.

... Дочаках времето да спре.
Дочаках изкривяването на стрелките.
Дочаках безметежното море
и то от мен отми сълзите.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??