ВАЛИ
Сам съм на прозореца и пуша още,
отвън дъждът света отмива,
прекрасно е когато нощем
топъл дъжд небе разлива.
Капките черти описват,
сещаш се, че още пуша,
безмълвни капките увисват
в копнежа някой да ги слуша.
А аз ги чувам звънки,
нежно сливат се във розов шум,
провират се във всички гънки
на напушеният ум.
... Дочаках времето да спре.
Дочаках изкривяването на стрелките.
Дочаках безметежното море
и то от мен отми сълзите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
