Feb 13, 2007, 3:04 PM

ВАЛИ 

  Poetry
684 0 6

Сам съм на прозореца и пуша още,
отвън дъждът света отмива,
прекрасно е когато нощем
топъл дъжд небе разлива.

Капките черти описват,
сещаш се, че още пуша,
безмълвни капките увисват
в копнежа някой да ги слуша.

А аз ги чувам звънки,
нежно сливат се във розов шум,
провират се във всички гънки
на напушеният ум.

... Дочаках времето да спре.
Дочаках изкривяването на стрелките.
Дочаках безметежното море
и то от мен отми сълзите.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??