И днес отново навън вали.
Стоя до прозореца и гледам
как дъждовните капки по него
рисуват плачещи картини
върху прозрачен фон от сълзи.
Чисти, нежни-небесни сълзи
Защо тази нощ плаче небето?
И скриха се неизгасващите звезди?
Чувам само шепотът на мрака,
скрил и Луната от моите очи,
да казва: „Ще заплачеш и ти.”
Но този път той не позна...
Аз не плача, само наблюдавам
с празен поглед как навън вали.
И не се натъжавам, защото знам,
че утре Слънце деня ще освети,
а нощес пак ще изгреят звезди,
и Луната ще се отрази в моите очи.
И не плача, защото не мога.
А тихо сърцето в ритъм тупти.
В ритъм непознат, странно приятен.
Ритъм, който не познава сълзи.
Ритъм, който създаде ти.
И сега не тъжа, когато вали.
© Шепот Todos los derechos reservados