И днес отново навън вали.
Стоя до прозореца и гледам
как дъждовните капки по него
рисуват плачещи картини
върху прозрачен фон от сълзи.
Чисти, нежни-небесни сълзи
Защо тази нощ плаче небето?
И скриха се неизгасващите звезди?
Чувам само шепотът на мрака,
скрил и Луната от моите очи,
да казва: „Ще заплачеш и ти.”
Но този път той не позна... ...