Mar 7, 2009, 6:58 PM

Вали...

  Poetry » Love
1K 0 0

И днес отново навън вали.

Стоя до прозореца и гледам

как дъждовните капки по него

рисуват плачещи картини

върху прозрачен фон от сълзи.

Чисти, нежни-небесни сълзи



Защо тази нощ плаче небето?

И скриха се неизгасващите звезди?

Чувам само шепотът на мрака,

скрил и Луната от моите очи,

да казва: „Ще заплачеш и ти.”

Но този път той не позна...



Аз не плача, само наблюдавам

с празен поглед как навън вали.

И не се натъжавам, защото знам,

че утре Слънце деня ще освети,

а нощес пак ще изгреят звезди,

и Луната ще се отрази в моите очи.



И не плача, защото не мога.

А тихо сърцето в ритъм тупти.

В ритъм непознат, странно приятен.

Ритъм, който не познава сълзи.

Ритъм, който създаде ти.



И сега не тъжа, когато вали.




 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шепот All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...