7.03.2009 г., 18:58

Вали...

1K 0 0

И днес отново навън вали.

Стоя до прозореца и гледам

как дъждовните капки по него

рисуват плачещи картини

върху прозрачен фон от сълзи.

Чисти, нежни-небесни сълзи



Защо тази нощ плаче небето?

И скриха се неизгасващите звезди?

Чувам само шепотът на мрака,

скрил и Луната от моите очи,

да казва: „Ще заплачеш и ти.”

Но този път той не позна...



Аз не плача, само наблюдавам

с празен поглед как навън вали.

И не се натъжавам, защото знам,

че утре Слънце деня ще освети,

а нощес пак ще изгреят звезди,

и Луната ще се отрази в моите очи.



И не плача, защото не мога.

А тихо сърцето в ритъм тупти.

В ритъм непознат, странно приятен.

Ритъм, който не познава сълзи.

Ритъм, който създаде ти.



И сега не тъжа, когато вали.




 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шепот Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...